• той може да носи страдание („Пот се сипе от челата, душата без сила остава“)

Жътва в България с комбайн ДОН Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.

          • Мотивът за бедата като спътник в делника на селянина и мотивът за скръбта са разработени не само чрез конкретния разказ за смъртта на Пенка; читателят разбира, че това не е единичен случай, а повторяем епизод („Боже! Пак жертва!“)

(граматически откроен от другите) и „висок, звънлив и треперещ“

Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци.

инкрустиране – то се извършва със смес от пестициди и полимерен разтвор, което спестява в бъдеще допълнителната работа по пръскането на културите.

Но това не се отнася до действието – то се определя само като „жъна“, и е недопустимо използването на глагола „жена“.

          • смъртта на Пенка обезсмисля живота му – той е „изумен, отчаян“

Според историка Уилям Хъчисън, през първата половина ???? на ХІХ век това е най-революционното откритие и нововъведение в селското стопанство на САЩ. С него се премахва непродуктивния бавен и тежък ръчен труд по време на жътва, с което се ускорява производството на храни.

Това е важна характеристика на Елин-Пелиновите разкази.

думи и в песента. Чрез нея се осъществява връзката между земята и небето, между труда и духовните пориви у човека. Молитвено извисила се, тя превръща труда в празник и в истинско свещенодействие в името на живота.

          Майката и сестричката на Никола разговарят с Никола за Пенка. От начина, по който общуват, стават ясни отношенията помежду им – те са сърдечни и топли. Сестричката е любопитна и пита Никола дали може да познае гласа на своята любима сред всички останали.

          „По жътва“ е кратък, драматичен и въздействащ разказ, в който триадата „природа – човек – труд“

младост. В края на текста природата е пак одухотворена – самотна и съпричастна към страданието и смъртта в човешкия свят.